Кот д‘Ивоар: Запечатано с усмивка

Бряг на слоновата кост. Думи, внушаващи усещане за тайнственост, вълшебство и романтика. Думи, нашепващи за недокоснат рай, за непристъпни територии, в които господстват красотата, хармонията и изобилието.

Що за бряг ли е това, запитах се аз преди близо две десетилетия, когато чух за първи път името „Бряг на слоновата кост“, гледайки в захлас международния конкурс за детска песен „Златната монета“. Необремененото ми въображение се втурна да рисува идилични картини за земи, където хора и слонове съжителстват в разбирателство, а хлапетата растат на свобода, улисани в игри сред тромавите повелители на африканските гори и савани. Години по-късно, по време на лятна почивка, се сдобих с герданче с имитация на слонова кост, което ме накара да се почувствам още по-свързана с тази далечна страна или по-скоро с детската ми представа за нея.

В онзи миг мисълта, че животът би ме отвел на незабравимо пътуване до Кот д‘Ивоар, ми бе напълно чужда, при все, че държавата не е утвърдена туристическа дестинация. Но съдбата си е съдба и в утрото на деветия ден на август 2021 г. „загадъчният“ бряг, потънал в зеленина, изплува изпод пухкавото облачно одеяло, чието натрапчиво присъствие бихме отдали на близостта на океана.

Бряг на слоновата кост или Кот д‘Ивоар?

Кот д‘Ивоар се намира в Субсахарска Африка на брега на Гвинейския залив и споделя граници с Либерия, Гвинея, Мали, Буркина Фасо и Гана. Основен икономически център и най-голям град на двадесет и три милионната държава е Абиджан, докато политическата столица е Ямусукро. Френският език е официален, но в страната се говорят около 78 местни езика, някои от които все още са широко разпространени. В религиозно отношение населението изповядва християнство и ислям, но не са малко и поддръжниците на традиционните вярвания.

Историческото развитие на Кот д‘Ивоар е белязано от периода на великите географските открития и общия процес на колониална подялба на континента от седем западноевропейски сили, известен като „Надпреварата за Африка“. През 15-ти и 16-ти век португалските и френските откриватели и търговци разделили Западна Африка на четири „бряга“ и им дали имена, отразяващи наличните там ресурси. Днешна Гана била известна като „Златния бряг“ заради залежите на благородния метал, а също и на нефт и природен газ. Земите на Того, Бенин и Нигерия нарекли „Брега на робите“, а тези на Либерия – „Пиперения бряг“ или „Зърнения бряг“ заради изобилието на вид подправка от семейството на джинджифила. Териториите помежду им се сдобили с прозвището „Бряг на слоновата кост“, тъй като тяхното най-ценно богатство, превърнало се в предмет на оживена търговия, били бивните на едрите бозайници. Това е печалната истина, прозираща иззад иначе поетичното название на африканската държава. Ето що за бряг е! Слонът е неразривна част от герба на Кот д‘Ивоар, но днес, доколкото разбрах, симпатичните гиганти обитават единствено защитени зони.

Наименованието на страната се е съхранило през вековете, сякаш, за да не забравяме срамните епизоди на човешка жестокост и ненаситност, но за официална е възприета френската форма – Кот д‘Ивоар. Последната на свой ред пази жив спомена за колониалното минало. Първите опити на французите да установят позиции по тези земи през 17-ти и 18-ти век не се увенчали с траен успех и едва през 1843 г. те обявили крайбрежните райони Гранд Басам и Асини за свой протекторат. Съгласно споразуменията, които сключили с тукашните вождове, европейците дължали налози в замяна на придобитите търговски привилегии. След като укрепили присъствието си по протежението на Гвинейския залив, колонизатори се впуснали да разширяват влиянието си и във вътрешността, сблъсквайки се със съпротивата на живеещите там племена. През 1893 г. Брегът на слоновата кост се превърнал във френска колония със столица Гранд Басам, при което били очертани западните и източните граници на държавата. Установяването на северната граница се случило няколко десетилетия по-късно, през 1947 г., заради стремежа на френското правителство да присъедини към Кот д‘Ивоар части от днешните територии на Буркина Фасо и Мали. Междувременно, през 1900 г., столицата била преместена в Бинжервил заради възникване на огнище на жълта треска, която покосила три четвърти от населението на Гранд Басам.

Във връзка с общия процес на прехвърляне на правомощия от Франция към правителствата в колониите, на 4.12.1958 г. Брегът на слоновата кост бил обявен за република и автономен член на Френската общност (политическа общност на страните от Френската колониална империя), а през 1960 г. получил и своята независимост. В онзи момент страната се славела като най-развитата в икономическо отношение френска колония в Западна Африка и в противовес на практиките в други територии, държавата съхранила връзките си с бившата метрополия и задържала специалистите в редица обществени сфери. Не само че нашествениците не били прокудени, а дошли и нови заселници. Неслучайно френското наследство е така осезаемо до ден днешен, например по отношение на официалния език, имената на улици и булеварди, произхода на стоките в магазините и т.н.

През последвалите две десетилетия – 60-те и 70-те години на 20-ти век, Кот д‘Ивоар се радвал на завиден разцвет, заемайки водещи позиции в износа на какао, кафе, ананаси и палмово масло. Нещо повече, страната била пример за хармонично съжителство на хора с разнообразна етническа и религиозна принадлежност. Икономическите трудности през 80-те и 90-те години постепенно прераснали в социално недоволство и политическа нестабилност, а смяната на държавните ръководители имала като последица и нарушаване на етническия мир. Така, съвременната история на Брега на слоновата кост ще бъде запомнена с военния преврат през 1999 г. и двете граждански войни в периода 2002-2007 г. и 2010-2011 година. Понастоящем страната отново се нарежда сред най-развитите на континента, привличайки мигранти от съседите си, и е най-големият износител на какаови зърна в света.


Върни се горе